напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Кога отплува...


Кога отплува, аз я не изпратих.

Кога корабът скри се в бледний кръгозор,

        аз дойдох на брега и дълго, дълго

           изглеждах морския простор.

 

    Талазите насам търчаха пенни

и с рев разбиваха ми се отпреж,

        но нищо не разбрах за нея в техний

           безсмислен и сърдит гърмеж.

 

    И пак дигнах очи и шушнех тъжно:

„Прости! Прости!“ – вторачен в тайний кръгозор,

        но нито в безконечното пространство

           не улови смутений взор!

 

    И дълго време на брега стоях йощ

и взирах се напред с измокрено лице,

        като че чаках някой да ми върне

           назад полвината сърце.

 

Одеса, 1888

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух