Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Вейте, хали тъжни, хали есенешки!

Слуша ми се вашта песен меланхолна,

сфащам нещо сродно в стона ви човешки,

чувам някой отклик на душа си болна.

Има нещо гробно в вийнето ви диво,

сякаш плаче сърце кърваво, разбито,

сякаш че това е опело горчиво

на мойте надежди, щастие убито...

Пейте, вихри, вашта песен погребална.

Нека тя говори за гроб, за почивка,

нека ечи сe тъй мрачна и печална:

друга по-приветна – счел бих за присмивка.

Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]