|
Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО] На кацналото на прозореца ми птичеМалка птичко треперлива, що уплашена цвъртиш? Снежна пелена покрива твоите поляни, виж!
Лоша зима е настала – тръпне твоето крилце, вятър вей и мраз, и хала – падна слабо ти гнездце.
Що те мъчи, птичко мила? Страх ли, скръб ли или глад? Ах, неволи и теглила има и във ваший свят!
“Птичката без труд живее“, дядо Господ е казал – и за нея зло беснее! И за нея има жал!
Буря ревне – гасне слънце, рухва гняздо – чада мрат! Падне сняг – и няма зрънце, ни мушици във студът
ил ястребът, като дебне, впива в тебе своя клъв, ил ловецът пък враждебни сваля те обляна с кръв.
Скръб, беди!... Беди вред, дето диша клета жива твар! На земята, във небето злото влада и е цар!
Вред неволи, злочестии! Без тях няма миг и кът – и човеци, и стихии с мрачна жажда ги множат.
И вселената безкрайна пълна е с ужасен стон... Боже, страшна е таз тайна! Лют е вечний ти закон! ..................................... Но ти зъзнеш, пиле жалко, на фъртуната, отвън! Влез у мене, влез за малко – имам зaвет и огън.
Влез ми, пиленце, под свода и от плен се ти не бой. Ах, живота без свобода знам го как е мъчен той.
Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|