напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



О родино моя!


Ти си земя чудно красна,

о родино моя!

Дали си затуй злощастна,

о родино моя?

 

Твойте сили са заспали

като вцепенени,

твойте светли идеали

днес са престъпленье.

 

Ти бе права сред теглата,

о родино моя,

ти бе силна в железата,

о родино моя!

 

В теб се раждаха тогава

сърца силни, едри

и стремления за слава,

и надежди ведри.

 

Днес те не познавам вече,

о родино моя!

Дали ти кръвта изтече,

о родино моя?

 

Уроки ли те сгазиха

или дрямка тежка,

или студове смразиха

твойта кръв лудешка?

 

Или много ти извърши,

о родино моя,

та теб кръстът се прекърши,

о родино моя!

 

Ти свободна си, но влачиш

истински вериги,

напред вървиш – назад крачиш,

вплетена в интриги.

 

Я стресни се, дор е време,

о родино моя,

днес умира, който дреме,

о родино моя!

 

Недей казва: слава богу,

но бъди на стража,

твойте врагове са много,

аз ще ти ги кажа.

 

Не са чужди, а домашни,

о родино моя,

затова са много страшни,

о родино моя!

 

Те на свойте страсти бесни

тебе жертвуваха,

с твойте идеали честни

те се подиграха;

 

подиграха се със тебе,

о родино моя,

и фърлиха те на жребий,

о родино моя!

 

Днеска подлите са първи

и низостта лиха,

патриоти като чърви

тебе навалиха!

 

Те са твои, ти роди ги,

о родино моя,

не жали ги, порази ги,

о родино моя!

 

Ако ти останеш няма –

ази ще да гръмна

и ще маската да снема

на тая сган тъмна.

 

Че в гнева си мойта лира,

о родино моя,

става огън, бич, секира,

о родино моя!

 

И ще тръшна тия хора –

без сърце, без вяра,

и петното на позора

аз ще им удара!

 

Та дор живи са, да ходат,

о родино моя,

с тоя белег из народът,

о родино моя!

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух