|
Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО] О родино моя!Ти си земя чудно красна, о родино моя! Дали си затуй злощастна, о родино моя?
Твойте сили са заспали като вцепенени, твойте светли идеали днес са престъпленье.
Ти бе права сред теглата, о родино моя, ти бе силна в железата, о родино моя!
В теб се раждаха тогава сърца силни, едри и стремления за слава, и надежди ведри.
Днес те не познавам вече, о родино моя! Дали ти кръвта изтече, о родино моя?
Уроки ли те сгазиха или дрямка тежка, или студове смразиха твойта кръв лудешка?
Или много ти извърши, о родино моя, та теб кръстът се прекърши, о родино моя!
Ти свободна си, но влачиш истински вериги, напред вървиш – назад крачиш, вплетена в интриги.
Я стресни се, дор е време, о родино моя, днес умира, който дреме, о родино моя!
Недей казва: слава богу, но бъди на стража, твойте врагове са много, аз ще ти ги кажа.
Не са чужди, а домашни, о родино моя, затова са много страшни, о родино моя!
Те на свойте страсти бесни тебе жертвуваха, с твойте идеали честни те се подиграха;
подиграха се със тебе, о родино моя, и фърлиха те на жребий, о родино моя!
Днеска подлите са първи и низостта лиха, патриоти като чърви тебе навалиха!
Те са твои, ти роди ги, о родино моя, не жали ги, порази ги, о родино моя!
Ако ти останеш няма – ази ще да гръмна и ще маската да снема на тая сган тъмна.
Че в гнева си мойта лира, о родино моя, става огън, бич, секира, о родино моя!
И ще тръшна тия хора – без сърце, без вяра, и петното на позора аз ще им удара!
Та дор живи са, да ходат, о родино моя, с тоя белег из народът, о родино моя!
Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|