Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Въ началѣ бѣ Слово...

Светлината – не триумфа див на силата грубянска,

словото – не громкий спомен на кръвнишката победа –

днес се сбира да празнува светло челядта славянска

и на свойто славно прошло – и грядуще – да погледа;

светлината, що родила духът, мисълта, борбата

и съзнание високо от Пинд до морята немски;

светлината, що разбужда народите, светлината

на Ян Хусовата клада и на хлевът витлеемски!

Радвайте се, о славяни, род убит, ръце прострете,

химни слейте в една песен нова, славна, веспристранна

и грядущата победа в мисълта си възкръсете!

О час хилядогодишен! О славянский мир: осанна!

Македонио! Ти само днес немееш, като чужда!

Твойте гърди се вълнуват, но скован ти е язикът.

И посред всеобщий празник твоят образ скръб възбужда,

като кърваво разпятье, де издъхва мъченикът!

Пловдив, 6 април 1885

* По случай празнуването от цялото славянство хилядогодишнината на славянските първоучители св. Кирил и Методий, на 6 април 1885 год.

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]