напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Самодивска дружка


Балада

 

Там, дето слънцето залазя,

де духа вихър и хала,

на лошо място проклето

мома е млада заспала.

           Кога мома се събуди –

над нея три самодиви:

стоят и тихо приказват –

девойки горски, красиви.

           Едната казва: Да вземем

Цветана, млада девица,

че тя е лепа, да бъде

нам мила дружка, сестрица.

           – Не бива, втората дума,

че тя на майка една е:

без мило чедо, без радост

как може майка да трае?

           А трета рече: – По-харно –

да плаче майка за нея.

Да гледам сълзи обичам

и плач да слушам милея.

           Не се спогаждат девойки,

девойки горски, красиви.

– Стани, Цветано, иди си –

казаха три самодиви, –

           кажи на майка, че тебе

във нашто царство ще водим,

в гори, в усои, в пещери

със тебе, дружке, ще ходим.

           Живот да видиш, Цветано!

Ний стан и хурка не знаем,

по росна утрина пеем,

по хладна вечер играем.

           По жежка пладня в реките

снаги си бели топиме,

във бури, в страшни ветрища

хоро лудешко въртиме.

           Иди при майка, кажи й,

дано ти майка пристане...

Ела, Цветано, светувай

със твойте дружки отбрани.

 

*

 

Скокна Цветана, отиде,

на майка всичко разправи.

Дор майка дума да каже,

душа Цветана остави.

 

*

 

           Заровиха я Цветана

със китки росни, с прощавки,

плакаха майка, роднини,

плакаха дружки, подявки.

           Тревяса гробът зелени,

облят от сълзи горчиви:

дене там майка дохажда,

а нощем – три самодиви.

           Повикат тихо Цветана,

Цветана чуй ги, излиза

със росно цвете в косите

и с бяла свилена риза.

           И фъркат всички в небето

с коси разстлани, развени,

фърчат над тъмни долове,

фърчат над равни полени,

           па слязат в пуста дъбрава,

запяват чудните вили,

хоро лудешко зафащат...

И нощни вихри завили...

           Завили вихри и хали

над самодивско хорище...

И тръпне майка в полунощ

до свойто мъртво огнище.

           И слуша буря как пее,

и цяла тръпне, горкана:

„Xристе Исусе! Прости ме:

гласът на наша Цветана!“

           Па стане, палне кандило,

метани бързо заправи...

А вятър духа навънка

и пее в тъмни дъбрави.

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух