напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Змия в пазуха


Вик се дига по полето,

вик се носи до небето:

плаче гиздаво булче.

В нейна пазва, като спала,

зла усойница влезнaла –

кой змия ще извлече?

 

Вика булка колко може:

– Помогни ми, вишни боже,

стари татка проводи

да отнеме щерка мила,

че змия се люта свила

на Герганини гърди.

 

Обади се стари татко:

– Чуя, чуя, чедо сладко.

Що да сторя, сиромах?

Стар съм, дъще, и на краят,

малко дни ми ощ остаят –

мило ми е зарад тях.

 

Пак Гергана плаче, вайка

къмто свойта мила майка:

– Де си, мамо, я дойди,

в пазва ми змия се свила,

страх ме, мамо, нямам сила,

ти я, мамо, извади.

 

Отзова се майка блага:

– Чух те, чух те, дъще драга,

една ми си на светът;

но змията е отровна,

аз съм, дъще, ощ греховна:

страх ме е от пуста смърт.

 

Пак развайка се Гергана,

вика бача си Драгана:

– Бате, бате, не се май,

отърви ме, дор е време,

че змията зла не дреме.

С мъжка ръка помощ дай.

 

Отговаря брат към нея:

– Много, сестро, те жалея

и от змия нямам страх:

но аз имам либе младо,

на хоро ме чака радо,

днес да умра ще е грях.

 

Пак Гергана вик надава,

бащин ратай призовава:

– Марко, Марко, я дойди,

много дар съм ти давала,

още много бих ти дала –

помогни ми, жив бъди.

 

– Чуя, мила господарко –

отзова се дърти Марко, –

дето казваш, е така;

но аз къща, челяд храна,

аз без дари ще остана –

не остаям без ръка.

 

Пак разплака се Гергана:

– Боже мили, що ще стана?

Тук да беше мой Радой,

либе си не би оставил,

от змия ме би избавил,

но е на чужбина той.

 

– Ида, ида, либе клето! –

викна пътник из полето. –

Чувам, пиле, твоя глас...

Зла змия ще ти измъкна,

нека жив да не замръкна,

но без теб не можа аз.

 

– Ох, търчи, Радое мили! –

Ей Радой се млад засили

да извади смъртен звер,

с мощна ръка в пазва бръкна –

люта змия не измъкна,

а с жълтици пълн кемер.

 

1884

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух