Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Не мътете ми сънът

вий, човеци безпокойни,

не разбърквайте светът

с ваште думи непристойни.

Що крещите с лудина:

„Дайте ни прогрес, свобода,

дайте скоро светлина

и съзнанье на народа!“

И свобода, и успех

никой вам ги не отрича;

ала ползвайте се с тех,

както трябва и прилича.

Не правете силен скок,

а полекичка пъплете,

и на туй пример висок

от мен поне приемете.

Много бяг мори кракът,

много зрак вреди окото,

не търсете други път

освен тоз на колелото.

С вашто викане отвън

правите ме да се чудя,

не будете моя сън

и аз никого не будя.

Не забравяйте без срам

мойте честните години,

направете вий икрам

бар на моите седини.

И когато аз сами

дремя при аз, буки, веди,

вий недейте се стреми

тъй безочливо напреде!

Пловдив, 1882

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]