Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(Съвременна еклога)

Поет

Помози бог, жътварки,

как жътвата отива?

Настанаха дни жарки,

вас пот горещ облива.

Жътварка

Дал бог добро и здравье,

честитий господине,

ний мoми сме корави,

жар кой ти гледа нине.

Нивята са узрели,

пшеницата се рони,

затуй сме сърпа взели:

ти знайш? не сме кокони,

не мислим много-много

за пек, за хладовина.

Житoто, слава богу,

стори се таз година.

А ти вървиш за дека?

Поет

Отивам да направа

една разходка лека

по тез места, тъдява.

Ах, как е тука красно!

Вий много сте честити.

И аз обичам страстно

полята и горите.

Жътварка

Отде си, господине?

Поет

От Пловдив.

Жътварка

Туй е явно

твойта шапка. Нине

що вършиш там?

Поет

Аз главно

с перото се залисвам.

Не губя никак време

и всеки ден изписвам

по три листa големи.

Жътварка

Учен човек.

Поет

Аз още

плета различни песни

и бдя по цели нощи

над ритмите нелесни.

Доброто увенчавам,

обичам всяка роза,

свободата възпявам

и в стихове, и в проза.

Жътварка

Ти чу ли наший Края,

край село като пее?

Поет

Кой Краю? Не го зная.

Жътварка

И той да пей умее

(той наште пасе патки),

да чуйш, когато зине...

Ех, колко песни сладки!

Добре е, господине,

да го послушаш някак.

Поет

Тук как живейте вие?

Жътварка

Добре и зле, и всякак.

Кога се съмне, ние

отиваме с котлите

водица ла налейме,

изкарваме телците,

на връщане се смейме.

Зимъс предем, тъчеме

и пейме по тлъките,

а лятос... видиш? Жнеме

и трупаме кръстците,

от клас венец плетеме

и кичим си главите.

Работим цяло лято,

помагаме на мама;

у нази няма злато,

ала и грижи няма.

Довечера, по мрака,

на извора ще ида:

там либето ме чака.

Поет

Ах, искам аз да видя

любов невинна, проста.

Жътварка

Ти любиш ли?

Поет

Любил съм...

Жътварка (смее се)

Ха, ха, хооо!

Поет

Моме, доста.

Отрано аз изпил съм

на любовта пелина

и вярата младежка

в душата ми изстина.

Веч няма кръв лудешка.

Сега не знам да любя,

та и да знам – не искам;

цветята нежни скубя,

зафърлям ги и кискам.

Без трепет, без въздъшка

аз гледам на момите

и смачках неведнъжка

сърцето си в гърдите...

В илюзийте глупешки

веч прелест не намирам...

Жътварка

Приказвай по-човешки,

да можа да разбирам.

Поет

Към Музата си, впрочем,

не съм аз равнодушен

и ней без план порочен

любовник съм послушен.

Жътварка

Коя е тази „Муза“?

Тя знае ли да жъне?

Да сбира кукуруза?

Приказваш кат насъне.

Поет

Ах, тмата е ужасна,

в която вий стоите.

Чуй, Музата е красна

богиня на песните

и както ми се чини –

най-първа на небето,

тъй както ти – в полето.

Жътварка

На колко си години?

Поет

Аз млад съм йощ: на трийсе

Жътварка

Цял старец! На хорото

не пущаме те... крий се!

Поет

Не ти се сърдя, птичко,

за тая дума тежка,

ти искрена си в всичко,

душата ти е жежка.

Но твойте очи сини

горят ме, моме груба,

и вече ми се чини,

че фащам да те люба.

Жътварка

Върви си в пътя: доста

със теб сме се лъгaли –

ще викам батя Коста

гърба да ти погали!

Поет

Но ти не ме познаваш

аз кой съм и какво съм,

от вежливост не даваш

понятие ни косъм.

В столицата ела ти,

де пулсът бий народни,

де всички сме богати,

високи, благородни.

Там ние зиме, лете

работим и се борим,

издаваме газети

щастливи да ви сторим.

Ех, вий не знайте йоще

великата ни роля:

там мислим цели нощи

над вашата неволя

и вадиме закони,

и бъхтим си главите,

и пот от нас се рони

за вас... по мараните...

Какви огромни суми

ний харчим зарад вази

и духовити думи,

и благородни фрази!

И лейм реки мастила

просвета да дадеме

на нашта земя мила!

Жътварка

Ех, ний я пък ореме.

Юли 1882, Хисар

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]