напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Филологическа разпря


(Комедия в едно действие)

 

Ѫ-та

 

Горкo на мене, клета!

Мен искат да изтикат

кат дрипа стара, вета

на буквите из ликът.

 

Невежи, не разбират

светото ми значенье

и веч на мен се взират

като на привиденье.

 

Крещат, кат злоба дишат:

таз буква за какво е?

А ѫгъл как ще пишат

в отсъствието мое?

 

Ъ-т

 

Млък, жабо безобразна,

изкълчено страшило,

от древността омразна

чудовище изгнило.

 

Ти всичко загрозяваш

с направата си скверна

и мене ред не даваш

начело да се мерна!

 

Омръзна ми навеки

опашка сe да бъда,

прихожда време веке

съвсем да те изпъда

 

Я-та

 

Що викате вий тамо,

диваци неразбрани?

Фърлете поглед само

на мойте тежки рани.

 

Мнозина днес накриво

ме гледат и безчестят,

със „е“ глупешко, диво

ламтят да ме заместят.

 

А други тъй ме мразат,

щото велики речи

като: язикът, князът,

без мене пишат вече!

 

Е-то

 

О крачасто творенье,

о букво най-безстидна,

ти с твоето ръмженье

приличаш на ехидна!

 

Във пет във ред, във клето

успях да те опърля

и, тако ми небето,

отвред ще те изфърля,

 

а скоро, знам наздраво,

и ѣ-тът ще подлея,

тогава с пълно право

на вази ще се смея!

 

Ѣ-тът

 

Ах, ѣт, коварно чедо,

какво ти там бълнуваш?

И кат едно говедо

за мене хоротуваш?

 

Знай, мойто чело бляска

и кат скала е здраво...

От твойто се не стряска

домогване лукаво.

 

Без мен да пишат вѣра1

не ще ли е кощунство?

Ах, как сега трепера

от твоето безумство!

 

Щ-то

 

Не викайте нахалост,

не псувайте се вия,

я вижте мойта жалост,

голяма злочестия!

 

И мен премеждье чака,

и страх сърце ми пълни!

Зла хидра шестокрака

ламти да ме погълне.

 

Какъв скандал, когато

напишат: заштиштава.

А ф-то глуповато

защо държат тогава?

 

Ф-то

 

О безполезен щръкел,

що клепеш и дърдориш?

Не знаеш нито бъкел,

а за язик говориш!

 

Ти мислиш – няма нужда

от мен – та да изчезна?

Макар и буква чужда,

от теб съм по-полезна!

 

Не ще ли е ужасно

от вас да ме избришат?

А на Фанuто красно2

как името ще пишат?

 

Ы-то

 

Не вдигайте тревога

с претензия безстидна,

не е дотолкоз строга

съдбата ви завидна.

 

Вас йоще ви запазват

и тачат ви пристрастно,

понякога ви сгазват,

но то не е опасно.

 

Но И-то мен отколя

уби като разбойник.

Ах, уважете, моля,

във мен един покойник!

 

І-то

 

И мен, и мен злочесто

утрепа тоз обесник!

За мен веч няма место

ни в книга, ни във вестник.

 

Аз нявга превъзходство

над всички букви имах

и в знак на благородство

една звезда приимах.

 

Но след преврата люти

за мен светът не пита:

един отец Пафнутий

днес йоще ме почита!

 

И-то

 

Забравени скелети,

що дoйдохте из мракът?

Хай в гроба си идете,

там червите ви чакат!

 

Какво ви съм похитил?

Що вдигате завеса?

Аз днес съм представител

на разума, прогреса!

 

Недейте вече дъдра,

хай спете в гроба честно,

кат оитата премъдра

и мусикословесна.

 

О-та

 

(изскоква из гроба)

 

Какво? Какво? Ах боже!

Мен считат за умряла!

И аз купнея тоже

и страдам мъка цяла!

 

Полвина век как чакам,

слухтя, ожидам в гроба...

Настана време, сякам,

да се избави роба.

 

Събранье от учени

за нас се, чух, сбирaло,

хай ставайте със мене

и живо, и умряло!

 

Всички

 

Да идем! То събранье

ще разпознай бисeрът!

И вси онеправдани

там правда ще намерат.

 


* По повод на филологическите събрания, които ставаха в Пловдив (1882) в дома на Н. Герова за оправяне на азбуката.

1 По стария правопис вяра се пишеше с ѣ: вѣра.

2 Известна арфанистка в Пловдив тогава.

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух