напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Многострадална ръкопис или цветущият период на българската литература


(Писател и двама издатели)

 

Сцена I

 

Писател

 

Добрутро, добър ден,

любезний Веселине!

 

1-й издател-вестникар

 

Ела, седни до мен.

Що носиш, господине?

 

Писател

 

Аз? Сбирка стихове,

плодец на мойто бденье.

 

Издател

 

А как се тя зове?

 

Писател

 

„Дъбрави и полени“.

 

Издател

 

Названьето добро.

Но чувай, господине,

от твоето перо

аз друго чакам нине.

Например: някой член

за вестника народни,

разпален, вдъхновен,

та кривите да бодне;

ил малки новинки

от „Стамбул“ и „Тюрки“1

или поне пък статья

за простите ни братя.

 

Писател

 

Но мойте стихове

нима съвсем не важат?

Ил имат грехове?

 

Издател

 

О, не, но що ще кажат

за мене: виж, глупец,

нам песни днес печата,

когато времената

са други...

 

Писател

 

Наконец,

последнята ви дума?

 

Издател

 

Труда ти аз ценя,

в народа се кълна,

но чуй, сега е чума

за всичко, дето днес

зоват „литература“!

Мисли и ти нощес.

 

Писател

 

Но дека да я тура

таз бедната тетрад?

Две годин аз писах я,

а пет – под ключ държах я.

 

Издател

 

И тя ще види свят.

Ще дойде ден, когато

народът ще познай

какво е нещо свято

книжевността. Потрай

йощ малко, господине,

не се съмнявай ти:

тоз ден ще долети

макар след сто години.

 

Писател

 

О, ужас!

 

Издател

 

                   Чувай мен.

Кат вестникар народен

ще бъда откровен:

да си изкараш хляба

не ставай толкоз лек,

дай нещо за потряба,

пиши за тоя век.

Народът не отбира...

Наместо твойта лира

тон търси златна днес

с тура, с цена и свес.

(Пардон за тоз русизъм),

в подробности не влизам,

но казвам, милий брат,

че с гусла и с тръбица

умираш днес от глад.

Погледай таз полица,

претрупана с книжа:

какви неща пофални

от люде гениални

(и туй не е лъжа)

изгниха в праховете

и никой ги не чете.

Какъв напредък чер!

Вземете за пример

на Голчева2 делата –

прочути в двата свята –

от трийсет годин те

почиват на свобода,

сал мишата порода

прилежно ги чете.

 

Писател

 

Любезний господине,

не щеш пропадна нине,

ако ме насърчиш.

 

Издател

 

Труда ти не отричам,

любезний мой, но виж,

аз сметката обичам

и мразя всеки риск

кат кредиторски иск...

Но аз каквото можа

сега ще ти предложа:

изкуството ти знам,

с перото си вълшебник,

я скътай ми ти там

един добър учебник,

та друго ако не –

граматика поне.

 

Писател

 

Туй работа не е ми,

това е важен труд.

 

Издател

 

Не трябва много време...

 

Писател

 

Нито пък ставам луд,

да върша, що не зная.

 

Издател

 

Страшлив си ти и тая

страшливост ти вреди.

от нея нищо харно

в света се не роди.

С перо не си бездарно,

но що се тъй боиш?

Наоколо си виж:

„Писател днес е всякой

(казал го беше някой

от наште мъдреци),

що знай с перо да дращи

и носи мъжки гащи.“

Виж, толкова глупци

днес пишат, мацат, дращат,

отгоре йоще плащат

да ги типоса друг.

Какво безбожно лято!

Днес сляпо и сакато

съставя книги тук,

учебници наряжда

и вестници изважда

на разума напук;

безбожно конкурира,

а нищо не разбира.

Кърпачът става крuтик.

Дивакът е полuтик.

Хай услужи на мене –

със друго ако не,

с читанчица поне

за първо отделенье.

 

Писател

 

Но аз казах ти дваж...

 

Издател

 

Де, де, кураж, кураж...

И даром туй не щъ,

сe нещо ще платйъ.

 

Писател (бяга)

 

Сбогом! Сбогом!

 

 

 

Сцена II

 

Писател

 

Вий тук? Помози бог,

любезний Данаиле.

 

2-й издател

 

Седни на стола, пиле:

днес видиш ми се строг?

 

Писател

 

Донесох, извинете,

тетрадка стихове.

 

Издател

 

Добро, добро, пишете

в свободни часове...

Оплитайте си венци.

Не пиваш ли кафенце?

 

Писател

 

Тук друго ме зове:

дойдох да ти предложа,

ако е воля божа,

да туриш под печат

(ти знайш, не съм богат)

тоз плод на мойта муза

печална, бледнобуза.

 

Издател

 

Пиши, любезний мой,

народът веч разбира

и много чака той

от твойта млада лира.

Нa, вчера книги две

от твойте трудове

за бързина голяма

искaха с телеграма.

 

Писател

 

Туй много ме ласкай,

но моята тетрадка

приимаш ли?

 

Издател

 

Потрай.

Аз чакам книга гладка

и новите слова...

Та па освен това

във много предприятья,

издания безброй,

разноски и проклятья

съм вплетен, милий мой.

 

Писател

 

Ами за мойте песни

не ще ли дойде ред?

 

Издател

 

Аз знам, че са чудесни,

но то е друг предмет.

Сега спеша да вада

учебници грамада,

числителници нови,

писмовници, готови

отдавна за печат.

И много съм занят.

Ах, да! Една идея:

що мислиш зарад нея?

Стъкми ми календарче

с пророчества за пек,

за вятър, дъжд и снег:

това се много харчи.

 

Писател

 

В тоз деликат въпрос

невежа съм и прост,

а туй е много важно.

Не знам кога е пост,

кога ще бъде блажно

ил ясен ден, ил влажно.

Да имах тоя дар

оракулски, чудесни

на връх игла макар –

не бих писувал песни.

 

Издател

 

Това си е така,

но днес такива стоки

минуват из ръка.

Виж, стихове високи

по-мъчно се плетат,

а малко се четат;

народът люби страшно,

но леките пера.

Пиши му просто, смяшно

да може те разбра

и глупото козарче...

Виж, Станчев пo се харчи.

 

Писател

 

Последнята ви реч,

любезний Данаиле?

 

Издател

 

Послушай, мое пиле,

казах ти трижди веч:

перото ти почитам

и слогът, и духът,

но загуби тоз път

не искам да изпитам.

Знам, твойте трудове

ще паднат много шумно.

Виж колко врагове

спечели си безумно!

От всичките страни

въз теб налитат бури

и цял потоп псувни,

пасквили и брошури.

Днес критици безчет

(отде дошли, не зная)

ти пощат всякой ред

и реч, и запетая.

А знайш, народний глас

е, казват, глас на бога;

да се разсипя аз

за вятъра не мога.

 

Писател

 

Да свършим тоя час:

любезний, приемете

тетрадката ми в дар –

но, моля, печатете!

 

Издател

 

От тоз излишен твар,

мой драгий, пощади ме!

В пристрастье не беди ме:

но суетно мечтайш

успех за теб, за мене,

ти гъдела не знайш

на нашто населенье.

Примерче да ти дам:

във твоите списанья

блещи кусур голям:

ти дор едни названья

не знайш да туриш тям.

Ловят се хора прости

с гръмливите слова,

Пишурка, бог да прости,

бе майстор във това.

 

Писател (мрачно)

 

И аз сега оставам,

като безплътен дух,

да ям един въздух?

 

Издател

 

Да, жалка е, съзнавам,

днес твоята съдба,

с глада, и аз признавам,

ти в тежка си борба.

Сбери си веч умът:

дръж тъпкания път,

наместо песни, драми –

ти друго залови,

с отровни епиграми

глупците не гневи.

Не хранят днес челяка

ни песни, ни псалми,

ами превий гръбнака,

съвета ми прийми.

 

Писател (бяга)

 

Сбогом, сбогом!

 

Пловдив, 1883

 


1 Цариградски френски вестници.

2 Плодовит и бездарен писател тогава.

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух