напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Плаване


Небето родно далеч остана:

под мене вече вълни и пяна.

 

Лети, корабе, лети, любезний,

където искаш над тия бездни.

 

Лиман ил буря – за мен едно съ –

по-силна буря в гърди си носъ.

 

Беда ужасна ли крий се в мрака,

ураган див ли те нейде чака –

 

лети, носи ме – не се чумеръ

пред морска пропаст, нито треперъ.

 

И аз я чакам почти с усмивка,

кат пристан, де бих нашъл почивка.

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух