напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На един нещастен поет


Поете бедний, право имаш, скривай

скръбта си тайна... Няма съжаленье!

Ти пей, но в песни всичко не изливай;

немей, макар сърцето и да стене.

 

Не казвай раните си на душата,

светът на чужди гроб сълзи не лее.

Но ако можеш, смей се пред тълпата

за да не може тя да ти се смее.

 

Тя глуха е на твоето риданье...

Под твоя кръст ще дойде тя обаче,

и там ще видиш всичките събрани,

но никого – за тебе да заплаче.

 

Рим,
май 1884

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух