напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Римска нощ


Последните глъчки навънка немеят.

Въз дневните грижи дълбока нощ ляга;

а аз съм йощ буден, в гърди ми беснеят

пак спомени тайни – пак няма облага.

 

Във вечния град съм; пред мен Колизеят

във тъмното не'бо черней се и бяга...

Но векове стари бездушно мъртвеят:

сърцето пред мен си пак книгата слага.

 

Аз чел съм я много, науст я веч зная,

но пак я прочитам и пак аз страдая.

О, книго ужасна! Кой тебе те пише?

 

Туй време всесилно, забвенье що води,

що сри от земята царствa и народи –

кога ще и твойте слова да избрише?

 

Рим,
май 1884

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух