напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Разтъжил се Бунарджикът...


Разтъжил се Бунарджикът:

зима наближава,

де са мойте треви, цветя

и шумна дъбрава?

 

Ясно слънце хладно свети,

близко е сланата.

Гъсти мъгли често лазят

мен по рамената.

 

Недей тъжи, Бунарджико,

зима йоще няма.

Тя е само у нас дошла

ранна и голяма.

 

В наште жили мраз владее

и мъгла в главите,

грейна лъча веч невидим

да ни сгрей душите.

 

И за тебе зима до ще...

Но зима не трае:

тебе тя ще пак остави,

а нас? Не се знае.

 

Пловдив, 14 ноември 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух