напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нощната музика


Аз дремях. И някаква химна небесна

се чуваше. Звукове райски, свети

унасяха мойте крилати мечти

в предели неземни, във област чудесна.

 

И тоз свят бе нов свят и нямаше край.

И сенки въздушни край мене летеха

с крила на силфиди, с лазурена дреха,

цветущи и красни, кат ангели в рай.

 

И ази бях странен в тез крайща далеки

и таз химна нова не бях чувал аз,

и станах на облак, и плувах без глас,

и срещах се в пътя със нимфите леки.

 

И фърках в блаженство, и чудех се сам.

И всичко туй мислях за райско виденье;

а нимфите бягаха мили, засмени

и поздрав любовен ми пращаха там.

 

И повеч, и повеч познавах ги ази,

по техния поглед, усмивка, игра,

и виках: „Фелица!“ и шъпнях: „Зихра!“

и исках да бацна крила им тогази.

 

Но аз се разбудих сред таз чудна гледка.

Навън по полето отдавна бе нощ;

а райската музика чуйше се йощ

от тихата стая на мойта съседка.

 

Хисар, 14 юли 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух