напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пушкин


И казах си: о, смърт, вземи ме,

тоз ад в гърди ми прекрати!...

Но ето, муза посети ме

небесна и ме укроти.

 

Тя нежно, сладко ме прегърна,

прикотка ме с вълшебен глас

и вдъхновен, във песни аз

излях душата си кахърна.

 

Певец! На бога не гълчи!

Той в теб два дара чудни лее:

сърце – от язви да более,

поезия – да ги лечи!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух