напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Недей дума думи ледни...


Недей дума думи ледни,

мойта вяра не убивай,

кръгозорите ми бледни

един по друг не затривай.

 

Ох, жестоко е, жестоко

тъй гърди ми да раздираш

и съмнение дълбоко

вдън душа ми да завираш.

 

Ти отнимаш ми небето –

друго – ми не би доставил! –

Чуй, разбойникът в полето

повеч зло не би направил!

 

Нека бъдете проклети

вий, убийци на душата,

на душата, дето свети

и ни дига в небесата!

 

Вий, убийци на светото,

що се крие у човека,

на Вярата, на Доброто,

на Великото във века,

 

що с отрова на устата

сейте смърт или паденье,

и отсичате крилата

на светото вдъхновенье.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1881-1885][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух