![]() ![]() О, ти, която и да си...О, ти, която и да си, жена ил демон, ангел, фея, ти, що крилата ми скъси и ме скова кат Прометея,
и мойто сърце раздроби като стъкло, на ситни части, и в моята душа уби свети мечти, високи страсти,
да знайше колко сили, гений, мощ убиваш ветрено, безпечно и фърляш тая черна нощ на всичко, що е в мене вечно,
че не сърце, не къс месо в гърди ми страдните убиваш без страх, с безоблачно чело – а цели светове затриваш.
Да знайше ти... Но ти не знайш, душа невежествена, мила, и нивга няма да се кайш за злото, що си причинила.
1882
![]() ![]() ![]() |