Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Иван Вазов][СЛОВОТО]

И тя кат тебе беше красна,

игрива, ветрена и нежна,

с косица златна, с шия снежна

и със цалувка сладострастна;

и тя кат тебе беше жива

и поглед фърляше небесни

и бъблеше слова несвесни

на моята любов щастлива.

И тя тъй знайше да се въси,

да се милува и да пее,

от малко – горко да заплаче,

от нищо – лудо да се смее.

Ела ти в страстните обятья,

о, хубавице златокоса,

любов и пламък, и проклятья

в сърце ми сбрани на едно са!

Ела ти, нимфо вероломна,

та в страст гореща като лава

поне на миг да си я спомна,

поне на миг да я забрава.

1883

Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Иван Вазов][СЛОВОТО]