![]() ![]() И тя кат тебе беше красна...И тя кат тебе беше красна, игрива, ветрена и нежна, с косица златна, с шия снежна и със цалувка сладострастна;
и тя кат тебе беше жива и поглед фърляше небесни и бъблеше слова несвесни на моята любов щастлива.
И тя тъй знайше да се въси, да се милува и да пее, от малко – горко да заплаче, от нищо – лудо да се смее.
Ела ти в страстните обятья, о, хубавице златокоса, любов и пламък, и проклятья в сърце ми сбрани на едно са!
Ела ти, нимфо вероломна, та в страст гореща като лава поне на миг да си я спомна, поне на миг да я забрава.
1883
![]() ![]() ![]() |