напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



III. Полето


Полето спи в мъртвило, в самотия...

гробовен сън сковал го, зимен хлад.

Но взрете се, но вслушайте се вия

във тайний му живот и трепет млад.

 

Как диша веч, как пулсът му се буди

под първий страстен дъх на пролетта

и в ожиданье да цъфти и чуди –

поглъща жадно лучи, топлота.

 

То чака веч и верува, и се надява...

И аз, о, вярвам, боже, в пролетта

и в младия живот, що наближава,

 

и в слънцето прекрасно, и в доброто,

и в обновленьето, и в тържеството

на истината и на светлостта!

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух