Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

О преспи планински, завивки бели,

от мразове, фъртуни леден дар,

о снегове, о пластове дебели,

долнякът иде – презморският цар.

Ще духне той, ще рукнете в порои

размътени, с уплашен рев и бяг;

след вас ще бликнат по хълми, усои

кокиче, минзухар и кукуряк.

Ще се отърсят урви, чуки диви

от зимни дрипи, плесен... и завчас

ще ги покрият пaши миризливи.

Къде си, дух на младост, и от нас

да свейш тъги, унинье – преспи гробни,

навеяни от много бури злобни?

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]