Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Дигнaх завесата таз сутрин ясна –

картина прелестна ми се откри.

Небе синейше, слънце нега страстна

разливаше по хълми и гори.

Природата усмихна ми се с радост.

„Живей, мисли, люби! – каза ми тя, –

очаквай с мене новата ми младост,

кат мен зачевай песни и цветя!“

И своя нови дъх ми тя изпрати.

И тозчас чувства силни, непознати

усетих в себе – с творческия плам.

Природо, твойто чудодейство знам:

допра ли се до теб, като Антея,

аз пак крила добивам и младея!

1892

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]