![]() ![]() VI. СутринтаДигнaх завесата таз сутрин ясна – картина прелестна ми се откри. Небе синейше, слънце нега страстна разливаше по хълми и гори.
Природата усмихна ми се с радост. Живей, мисли, люби! – каза ми тя, – очаквай с мене новата ми младост, кат мен зачевай песни и цветя!
И своя нови дъх ми тя изпрати. И тозчас чувства силни, непознати усетих в себе – с творческия плам.
Природо, твойто чудодейство знам: допра ли се до теб, като Антея, аз пак крила добивам и младея!
1892
![]() ![]() ![]() |