напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



VI. Сутринта


Дигнaх завесата таз сутрин ясна –

картина прелестна ми се откри.

Небе синейше, слънце нега страстна

разливаше по хълми и гори.

 

Природата усмихна ми се с радост.

„Живей, мисли, люби! – каза ми тя, –

очаквай с мене новата ми младост,

кат мен зачевай песни и цветя!“

 

И своя нови дъх ми тя изпрати.

И тозчас чувства силни, непознати

усетих в себе – с творческия плам.

 

Природо, твойто чудодейство знам:

допра ли се до теб, като Антея,

аз пак крила добивам и младея!

 

1892

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух