![]() ![]() По повод на един щурмИ рекох си друг път, кат гледах весел рой девойчета, че с вик и смехове, и бой щурмуваха една овошка във полето – аз рекох си: „О, как боли ме на сърцето, тез светли часове че минаха за мен, кога и аз съм бил незлобив и блажен, кога съм радости внушавал най-невинни... И що не бих дал аз, в безгрижните години детински пак да се възвърна възхитен!”
Уви, защо? Защо? Каква утеха мен – да искам връщане – към дето се не връщат, да жаля зарад дни, кои се не размъщат от нищо – битие без бури, без живот – де волята не знай ни гордост, ни хомот... Далеч, далеч от мен желанье детско, смутно, смутило моя ум в униние минутно. Душата ми жалей не вас, беззлобни дни, безпечни радости, безгрижен смях, песни, възторги милички и сладко прозябанье – живот на птичето, без цел съществованье... Не вас жалее веч душата ми, не вас, когато тя позна друг свят и друга сласт и в ваште ясните, но тесни кръгозори не би желала тя сега да се затвори; не можете ми дa вий истински живот, живот богат, живот с борби и труд, и пот, и страсти, и любов; нито онуй блаженство, което състои в ламтеж към съвършенство, в свободни устреми, в възвишени мечти за слава, за добро и в подвизи свети, и в гордото онуй мъжествено съзнанье за нашата в света задача и призванье!
Така. И що от туй, че мъките, скръбта нам всеки светъл час отравят на света? Че наший път е веч верига от съмненья, несбъднати мечти, измами, заблужденья... Че пладнята минa, че близко е нощта, когато ще: прости! да кажем на света, на синия лазур, на слънце, на земята – таз люлка жалостна на злото, на теглата! Ех, толкоз по-добре. Закон неотменим виси въз всички нас и всички ще платим данта си на скръбта, на тленна си природа, и гробът е изхoд към вечната свобода.
Деца! Вий, чийто вик и музика в смеха и жизнерадостност смутиха ми духа, и вий ще стигнете във оня трезв предел, кога животът ви ще има смисъл, цел, и кръгозор широк открие се пред вази, богат с вълнения, със други веч талази... И с нови жажди там, и мъки, и мечти сърцето ви горкo безумно затупти... Когато любовта – дар лют и благодатен, на всяка жива твар от вишния изпратен – у вази заяви велики си права, и в вашите сърца и в вашата глава нов бог се въцари и нов ви мир посочи, и страст, копнеж, тъга... засветят в ваште очи.
Деца! Ще дойде час – не е той тъй далеч, – когато мъчно вий ще се познайте веч, и кукли, книжки, бяг и лудата охота за щурм на вошките – със други щурм в живота ще се сменят, деца – и славното си бреме ще всякоя от вас юнашки да поеме и ще узнаете какво е нещо то обществен идеал, призвание свето – кат майки, либета, съпруги и гражданки...
Деца, вий, мънички Ралу, Маньо, Иванки, лудувайте сега – пред вас е още май; нектарът в чашата изпийте го докрай, вкусете радостта на вашите годинки, бъдете хубави, щастливи, кат богинки! Желая ви, деца, това и занапред – през дългия ви път из тоя шумен свет. Щастливи сте сега – бъдете и до гроба – и завист никога, разкайване ил злоба във ясни ви души чер мрак да не внесат, нито отровен яд и никой, никой път да нямате защо годините си тие нито на миг, кат мен, да пожалейте вие...
1891
![]() ![]() ![]() |