Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пак чувам вик на ненавист и злоба,

пак позиви за кръв, закани диви,

пак зверският нагон, вроден на роба,

враждите бесни пак, о боже живи!

Пак рев за мъст, рев низък, малодушен,

пак вълчий вой на страсти озверени

и глас нито един великодушен

да влей в душите сладко примиренье.

Не никнат на земята ни злощастна

цветя на братство, милост, дух човешки:

омраза е стихията ужасна,

в която дишаме и мрем слепешки.

О, стига дан на злото пред кумира!

Ний готвим бъдеще проклето в мрака:

тоз, който ветри сее, бури сбира,

тоз, който рани дава – рани чака!

Свободо скъпа, ти изгря приятно

над нашите гори, поля широки,

но любовта – туй слънце благодатно,

не озари сърцата ни жестоки!

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]