![]() ![]() Девойка младаДевойка млада, болна, бледолика, при прага гробен веч – навън погледна. Видя зимовен ден, фъртуна ледна и с глас уплашен трепетно извика:
– Ох, не ми се мре! Във пръстта студена не ми се ляга, под леда корави! Смили се, боже... боже, дай ми здраве, да видя пак цветя, трева зелена.
*
Настана пролет. Всичко се засмело: небе, земя и птички. А момата пред прага гробен веч, с климнaло чело, пак пъшка: – Ох, миришат ми цветята
на младост, искам да живея още – да гледам слънчице, да дъхам сладко, да слушам славея през майски нощи – такава пролет съм виждала рядко!
Умря девойка млада. Тежка коба! Гърди вледени вече не копнеят. Ветрища есенни плачевно веят и люшкат сухата трева над гроба.
![]() ![]() ![]() |