Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Завяха ветровете на есента дъждовна,

на Витоша сурова замъгли се челото.

Тя иде веч, прифърка, и зимата тъжовна,

и снегове, фъртуни си носи на крилото.

Но колко тиха нега, поезия се крие

в шептежа на листата и тяхната позлата,

каква наслада болна душата жадно пие

във шопота чаровен, в покоя на гората!

Шум есенен прощален на вехнещата младост,

въздишка на живота от блянове оголен,

на сърце страдно глух стон за миналата радост,

на багри цветя, песни тих вопъл, меланхолен!

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]