Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пианото звучеше страстно

под твойте пръсти. Упоен,

до теб ослушвах се безгласно,

в мир звуков сладко потопен.

С главица леко наклонена

ти свиреше и чуден рой

акорди звучни, вдъхновени

ти лейше за поета свой.

Не бе то музика – химн беше

на лучезарната любов,

копнеж неземен там звучеше,

то беше стон, то беше зов

на тайни трепети сърдечни,

на жажди, блянове, мечти...

В лазурни области далечни

честит унасяше ме ти.

Пианото звучеше страстно

под твойте пръсти. Упоен,

до теб ослушвах се безгласно,

в мир звуков сладко потопен.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]