Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Из тоя свят се тирех

печален, побледнял

и вредом щастье дирех,

за щастье ожъднял.

Бях в веселбите шумни,

но там го не найдох,

в борби литнах безумни –

излъган пак бидох.

В насладите търсих го

на лесната любов,

но скоро аз проклех ги –

из друм потеглих нов.

В поезията чаровна

напразно го дирих,

на славата гръмовна

пелина само пих.

В разкошните природни

недра заскитах сам,

в усоите свободни –

но то не бе и там.

Кумири нови дигах,

руших и дигах пак,

но щастье не достигах

в несвестния си бяг.

Отчаян, в мрачна злоба

усърнах най-подир;

остаяше ми гроба,

та там да найда мир

след толкова измами,

несбъднати мечти...

Но в пътя на скръбта ми

изпречи ми се ти

и щастьето огря ме

с небесни си лучи;

видях го, че ми свети

във твойте очи.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]