напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Гората


Ръка под ръка ний вървяхме двама

из сенките на боровий гъстак

и щастие вкушавахме безмълвни

    в чаровний полумрак.

 

Дълбок покой царуваше наокол,

на жива твар не чуйше се гласът,

сегиз-тогиз по някоя звънлива

    цалувка будеше лесът.

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух