Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ръка под ръка ний вървяхме двама

из сенките на боровий гъстак

и щастие вкушавахме безмълвни

    в чаровний полумрак.

Дълбок покой царуваше наокол,

на жива твар не чуйше се гласът,

сегиз-тогиз по някоя звънлива

    цалувка будеше лесът.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]