Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Кат гледаш тържеството на лъжата

и на насильето триумфа диви,

на низостта победата, злината,

празнувайки позора си гръмливи,

и тма навред – стихия на коварство, –

де гасне всякой жив луч, що се пали

желаний час, веселие и царство

на кукумявки, бухали, чакали,

не падай духом, стягай мощ юначна,

в борбата тежка не си сдавай меча:

тоз дълъг сумрак нощ не води мрачна –

на светло, ясно утро е предтеча.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]