напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



II. Въжделение


На изток, запад, юг, на север и навред,

от векове безброй аз гледам мълчешката.

Покорно плуе в прах безкрайний земен свет:

един, непостижим, стоя във небесата.

 

Един, непостижим! В студения простор

на свойто големство аз чувствувам хомота,

не съм причастен аз към мировия хор,

аз вън съм от света и чужд съм на живота.

 

И весел звън до днес, ни песен, ни привет

до ледния ми лоб не стигна от земята.

Що полза, че съм цар в подоблачния свет?

Аз тук мъртвец съм цял, затворен в небесата.

 

Там вдън долината дъбравка виждам аз...

Ох, дал бих царска си тиара сяйна, всички

величья, висота непостижима, власт –

да бях тоз лес зелен със пойните му птички!

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух