Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В зелените вълни на звънкоструйна Рона

и под тополний шум Жан-Жак Русо* стои,

излян от бронз. Монблан със снежна си корона

в далекий кръгозор стърчи. Синей, блести

Леман¹ кристалният – равнище светло, гладко.

О остров на Русо, всяк ден твой мили гост,

аз ида в твоя мир да помечтая сладко

при твоя философ непостижим и прост.

И с книгата в ръка, под свод зеленолистен,

да тъна в прочит тих, забравил градский шум.

Но често моя взор въз тоя лоб замислен,

въз тоя лоб висок, с печат на висши ум,

неволно спира се. И сякаш чувам ази

как йоще мисълта там рaботи, кове

великият ответ на сложений пред нази

въпрос неразрешим на всички векове.

* Островче сред Женева, в Рона, при изтичането u из езерото. Това островче е наречено остров на Жан-Жак Русо, покрай паметника на философа, що се дига там. Русо е бил родом от Женева.

1 Специално име на Женевското езеро.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]