|
Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО] II. "Toujours Lui!"Монблан! Видение! Природата всевеща от твоето тесто на други великан измеси образа и твоя вид подсеща към чудни блянове ума очарован.
И вадиш ти пред мен с профила незабравни на Цезаря1 синджир от мирови борби: Аркол, Ваграм, Москва, Света Елена, славни триумфи, трусове, нечувани съдби!
И нa защо сега душа ми тръпне цяла в прехлас пред твоя вид, Монблан, планински вожд! Природата във теб два образа създала, символа дивни два на крайната си мощ;
две страшни висоти, два върха вседържавни, събрани в сяйността на синий небосклон, по бляск, по царственост, по вечност сродни, равни по гръмозвучността: Монблан, Наполеон!
1 Считат, че чуката на Монблан, гледана от Женева, напомня по очъртанието си донейде профила на Наполеона I.
Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|