Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

По гладките вълни – кристално огледало –

стреми се весело шумящий параход.

Венец от планини, де всичко се засмяло,

кръжило служи нам. Лазурний небосвод

със празничен светлик в водата се оглежда –

и бреговете там – с зелена си одежда.

О, вий, приюти весели на нега и покой,

о рай цветущ, засмян, прийми поклона мой!

Назад. Вечерний бляск обагрил е небето;

любовно шъпнат веч вълни; тих здрач завил

Русовий град; Монблан на юг, във вишинето,

показува си пак сияещий профил.

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]