Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На Place des Alpes старик италианец свири

под бронзовий балкон. Край него куп смълчан

слушатели стоят. Гладът го тук натири

от родння му край, скиталец окаян.

И свири той, и пей на вехта си китара

от „Ада“ сбъркани уломки ил сонет

Петрарков някакъв, ту пък канцона стара,

от младост спомен мил, на любовта привет...

Внезапно две сълзи протекоха глупешки

по сбърчения лик. Тълпата ги съзря,

учудена от туй, и с низички насмешки...

Беднякът още пя, па най-подире спря

и шапка под балкона с пoклони подложи –

госпожите оттам с красив, небрежен тон

фърлиха нещо в дар на человека божи

и той канцоната запя под друг балкон.

Женева, август 1893

Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]