напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Сурковачи


Съмна се. Денят начина –

първият на таз година.

Чудна тишина разляна

вън на улицата глуха,

светикралската камбана

радостно тресе въздуха.

Тя гърми днес другояче,

сякаш дума: „Много лета!”

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

От легло ми се не става.

В прежно време ум заплава...

Колко спомени прекрасни

за детинската епоха!

Светли радости, дни ясни...

Но те вече отидоха.

Що ми се тъжи и плаче?

Що е мъчно на поета?

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

Ученик бях. Тъй, в дружина,

ний по Новата година

ходехме от къща в къща

с бузи от мразът червени;

радостта ни беше съща

и в домът благословенье,

веселост – и студ най-паче –

вмъкваха се с нашта чета...

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

Помня, бях голям, кат тия.

Сняг, фъртуна и стихия

ний не маряхме тогази –

с дряновите сурковици.

С колко щастье дрънках ази

в джеба дребните парици –

плод на честен труд обаче

и на многата ни лета...

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

Де другарите ми мили?

Тях пръснали ги, сломили

злите бури на живота,

едни в гроба – други живи,

на теглата във хомота,

други в път вървят трънливи,

де и моят крак се влачи.

Нашта песен е изпята.

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

Влазяйте и честитете,

с вейка яката удрете:

за побойници кат вази

днес ще зее мойта порта.

Как лютяхме се тогази

и предавахме на чорта

домакина, кой не рачи

на нас, ангели, привета!

Кой там тропа? – Сурковачи!

Влазяйте, момчета!

 

Влезте и ме поздравете!

Влезте и ми известете

бога във лъжата светска,

озарете ме с лучата

на светата радост детска,

светъл дар от небесата –

нека първа тя прекрачи

прага ми със многа лета.

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

 

София, 1 януари 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух