|
Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО] СурковачиСъмна се. Денят начина – първият на таз година. Чудна тишина разляна вън на улицата глуха, светикралската камбана радостно тресе въздуха. Тя гърми днес другояче, сякаш дума: „Много лета!” Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
От легло ми се не става. В прежно време ум заплава... Колко спомени прекрасни за детинската епоха! Светли радости, дни ясни... Но те вече отидоха. Що ми се тъжи и плаче? Що е мъчно на поета? Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
Ученик бях. Тъй, в дружина, ний по Новата година ходехме от къща в къща с бузи от мразът червени; радостта ни беше съща и в домът благословенье, веселост – и студ най-паче – вмъкваха се с нашта чета... Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
Помня, бях голям, кат тия. Сняг, фъртуна и стихия ний не маряхме тогази – с дряновите сурковици. С колко щастье дрънках ази в джеба дребните парици – плод на честен труд обаче и на многата ни лета... Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
Де другарите ми мили? Тях пръснали ги, сломили злите бури на живота, едни в гроба – други живи, на теглата във хомота, други в път вървят трънливи, де и моят крак се влачи. Нашта песен е изпята. Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
Влазяйте и честитете, с вейка яката удрете: за побойници кат вази днес ще зее мойта порта. Как лютяхме се тогази и предавахме на чорта домакина, кой не рачи на нас, ангели, привета! Кой там тропа? – Сурковачи! Влазяйте, момчета!
Влезте и ме поздравете! Влезте и ми известете бога във лъжата светска, озарете ме с лучата на светата радост детска, светъл дар от небесата – нека първа тя прекрачи прага ми със многа лета. Кой там тропа? – Сурковачи! – Влазяйте, момчета!
София, 1 януари 1900
Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|