напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Старата икона


Arouet qu'tu fait?
A. de Musset

 

Аз зная майка богобоязлива,

света жена, огряна с вяра жива –

утеха ней в живота и заслона.

Тя заран, вечер моли се и пали

кандилце, тихо като бога фали

пред старата икона.

 

Светиня вехта, образ мил, чудесен,

един из сред пожарите изнесен

и от елмазена по-скъп корона!

На сладки спомени хранител мили!...

Пет поколения са се молили

пред старата икона.

 

Към пламъчето, що блещука, мига,

тя очи, често насълзени, дига

с молитва тиха, де трепери стона

и нейний дух в неземний мир се носи,

утеха, лек, душевна сила проси

пред старата икона.

 

С глава склонена и чело смирено,

на вярата с лучите озарено,

тя сеща се на бога тук пред трона.

Тя моли се в тревоги и неволи,

и в мигове на радост пак се моли

пред старата икона.

 

В таз къща има бог! Със небесата

чрез нишка тайна слива се душата...

И сякаш дъха бледната Мадона!

И благ мир лей лицето воскоцветно

свето, кат гледа кротко и приветно

от старата икона!

 

О душо благородна и висока,

сродена с бога, с вечността дълбока,

огряна с вяра – фар във небосклона, –

чело прекланям, трепет ме обфаща,

като те видя, права и моляща,

пред старата икона!

 

На век безверен чада изсушени,

отровени от знанье и съмненье,

в живота бурни без компас, подслона –

не знаем ний молитвата гореща –

утехата й, що тая майка сеща

пред старата икона!

 

Блуждаем без олтар, без бог, без вера,

в гърди без обич, ледни кат мермера,

в лъжата светска роби на Мамона,

и наший дух, що отрицанье трови,

не вярва ни в кумирите си нови,

ни в старата икона...

 

София, 1899

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух