![]() ![]() НощСтоя разбуден, сам, потънал в мисли, ням. Навън фъртуна вие, реве среднощний мрак; часовникът ми бие: тик-так, тик-так!
Измина младостта, измина радостта. Минута след минута фърчи със бесен бяг, изчезнува нечута... Тик-так, тик-так!
Безбройни часове, рояци векове така са сe бегaли... От тайнствения бряг не са се йощ връщали. Тик-так, тик-так.
Що значи тоя звук? Той мярката е тук на ми́гът и на века, към гробния ни праг водачът, кой не чека... Тик-так, тик-так.
Стоя разбуден, сам, потънал в мисли, ням, навън фъртуна вие, реве среднощний мрак, часовникът ми бие: тик-так, тик-так.
София, 1900
![]() ![]() ![]() |