напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нощ


Стоя разбуден, сам,

потънал в мисли, ням.

Навън фъртуна вие,

реве среднощний мрак;

часовникът ми бие:

    тик-так, тик-так!

 

Измина младостта,

измина радостта.

Минута след минута

фърчи със бесен бяг,

изчезнува нечута...

    Тик-так, тик-так!

 

Безбройни часове,

рояци векове

така са сe бегaли...

От тайнствения бряг

не са се йощ връщали.

    Тик-так, тик-так.

 

Що значи тоя звук?

Той мярката е тук

на ми́гът и на века,

към гробния ни праг

водачът, кой не чека...

    Тик-так, тик-так.

 

Стоя разбуден, сам,

потънал в мисли, ням,

навън фъртуна вие,

реве среднощний мрак,

часовникът ми бие:

    тик-так, тик-так.

 

София, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух