напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Керванът


Il marche!
     V. Hugo

 

 

В пустинята керван минува.

Той иде нейде отдалек

и надалеко той пътува:

познал е жажда, труд и пек.

Завчас духна самум ужасен:

керванът сви се, дор минa

талазът удушлив, опасен –

       и пак напред тръгна.

 

И пак върви напред керванът

из безконечния си път

на пясъка през океанът.

Внезапно екнува ревът

на лева и той сам излезна.

Почнa се бой и кръвнина,

ранений звяр бега, изчезна –

       керванът пак минa.

 

Върви безстрашно пак кервана.

Но в кръгозора спря се, ням:

от пясък планина навяна

засипваше му пътя там.

И дълго в тая безотрадна

пустиня той лутa се клет,

в посока вярна дор попадна –

       и пак тръгна напред.

 

Друг път, при жажда зла, лъжливи

оазиси в мираж гони́,

друг път – във битки с шайки диви

влизa и зле се накърни...

И сe към нови небосклони

върви, в премеждия безчет,

и трупове из пътя рони –

       но сe върви напред.

 

Върви той бодър, неуморен,

върви години, векове...

А тоя чуден, неуморен

керван: Напредък се зове.

Не смята жертви, труд не сеща

човешкий дух из пътя свой,

едни беди след други среща,

       но сe пътува той.

 

И сe напред върви, отива

към правда и към светлина,

през заблужденья друм пробива

и води с мракове война.

Но той назади не погледва,

не се повръща никой път:

фърчи ил пъпли – сe напредва

       керванът на духът.

 

София, 1899

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух