![]() ![]() Парясаната воденицаМлъкнaла. Всичко глъхне и заспало. Животът спрял. Млево кошове немат. Зловещо камъне мелнични дремат, над тях не пей кресливо кречетало – тук дъха на умряло.
Пресъхнал улей; струя буйна, жива не кара колелата с бяла пяна, гърмеж и врява радостна престана. Пътеката отвън е мълчалива, тревата я покрива.
Застой и сън – там, дето бе движенье, душата от телото е отнета; на камъне, вода и колелета престал съзвучний труд и шум, и пенье, и веселото бденье.
Не давай, боже, често под небето с тъга да срещам воденица спряла, поток пресъхнал, черква запустяла, безструнна, глуха арфа, откъдето песнята отлетяла!
София, 1899
![]() ![]() ![]() |