напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Трансваал


Гърми войната пак. Кръвта

на новий век опръска прага.

Празнува пак Ваал! Оста

подгаврен светлий блян на Хага.

 

О, не! Не се отчайвам аз

на злобата пред тържеството:

аз виждам в тоя тъжен час

зората светла на доброто;

 

аз виждам я във честний гнев

на всичките души високи,

потръпнали при бесний рев

и гръм на битките жестоки,

 

във всички очи и лица,

във общий укор и роптанье,

на милионите сърца

в свещеното негодуванье;

 

аз чувствувам я в милостта,

която правдата възбужда,

във гръмкий вик на съвестта

всемирна, дето се пробужда;

 

аз виждам я във страшний съд,

вселената кой произнася

над силата, и във срамът,

кой кривдата бере, понася.

 

О, виждам светлата зора

на истинното възрожденье

и радостното на мира

пришествие и въцаренье.

 

Не питам аз: кога и как?

Но зная, че на тез въпроси

грядущето, месия благ,

решение велико носи;

 

и разум, милост – а не нож –

последното ще имат слово,

и правдата – върховна мощ,

ще бъде бог в сиянье ново...

 

Защото веч е уморен

светът от кърви и кланета

и на войната, възмутен,

той гледа кат на вещ проклета;

 

и кървавий димящий меч

извиква ужас, погнусява,

и славата, в човешка сеч

пожъната, е черна слава:

 

защото веч настръхва той

от толкова насилья, злоби

и в съвестта му не герой –

джелат е, който сее гроби.

 

Защото възмъжа света

и в идеали други гледа

и на войната гибелта

брои най-славната победа.

 

София, 1899

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух