напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Жабата


Как е чудна нашта локва,

наший жабунясал вир!

Пекне слънце – всяк изскоква

да погледа божий мир.

А зачуйм ли стъпка само

или някаква мълва –

всички цопваме се тамо.

Ква, ква, ква!

 

Как е мътно – като златно,

как пресладостно воней

нашто блатце благодатно,

как се харно тук живей!

Бедни орли, що летите

в тая чиста синева,

как нещастни вий стоите!

Ква, ква, ква!

 

Дъжд ли, вятър ли навън е,

тряска ли се в бурни дни,

целий свят ли ще потъне –

ний на завет сме едни

в нашта тиня безопасна

и на бога за това

пейме химна гръмогласна:

ква, ква, ква!

 

Чули сме, че птички вили

гняздо във зелен клонак.

Ах, от нашът гьолец мили

има ли чертог по-благ!

Как ли могат там да дишат?

Има ли в света слова

рая наши да опишат?

Ква, ква, ква!

 

Вчера там пчелица с радост

из цветята пийше мед

и бръмчеше дор от сладост!

Бедната! Тоз блудкав смет

до полуда възхити я:

никогаш тя не вкусвa

нектара, що пием ния.

Ква, ква, ква!

 

Виждам, роза там към мене

дъх изпраща нетърпим,

квари наши несравнени

локвен аромат любим.

А вида й? Такава грубост

никой още не видвa...

Де е жабешката хубост!

Ква, ква, ква!

 

Утрин, вечер пей се близко –

казват, славей тука пял.

Никой тъй да каля низко

музиката не е смял!

Тъй бездарно, неприлично!

Ил той нивга не чувa

как се пее хармонично?

Ква, ква, ква!

 

София, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух