напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Две пролети


Пей и фъркай, и ликувай,

       о младеж крилата,

пролетта си отпразнувай,

       пролетта си злата.

 

Прав е твоя друм широки,

       със цветя постлан е,

над глава ти свод високи

       син е и засмян е.

 

И животът ти се лее

       в брегове зелени;

във душа ти радост пее,

       спомен там не стене.

 

Радвай се, цветя събирай –

       младостта е красна,

сили за подир набирай

       в пролетта си ясна.

 

Ние – мойто поколенье –

       нашта не видяхме,

в вихри, в смутове, в кипенье

       ний я преживяхме.

 

На епохи две бурливи

       бурите жънaхме,

сред талазите гръмливи

       пролет не познахме.

 

Битие имахме рядко.

       с трусове обилно.

Вие поживейте сладко –

       ний живяхме силно.

 

София, 1890

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух