напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Орловото крило


Веднаж на полето крило от орел

видях, че лежеше, разкъсано, кално,

перата изглозгани, смачкани жално –

що цепели властно въздушний предел.

 

Останки нещастни от гордия жител

на свода прозрачни! Безимен парцал

от бившата сила!... И тежка печал

пробуди се в мен за крилатий властител.

 

Две псета наблизо лежаха на пек,

вкушаваха в мързел и в сън битието –

доволни и сити – две псета в полето...

И моята мисъл отиде далек

 

в живота, де подлите сили царуват,

де толкова мощни крила се трошат,

летежи високи цалуват прахът,

орли горди гинат и псета добруват.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух