Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Колчем на юг из прозорец погледна –

Витоша там в кръгозора застава:

символ на снажност и мощ всепобедна,

царствена, горда, незиблема, права.

Смей ли се, облак ли лоба й завива,

румен ли вечер е той от зарите,

снежна ли мантия с бляск я залива –

сe ме плени, приковава очите.

Около всичко дребнаво и тясно –

мисли и хора, делата, сърцата:

чувство на сила полъхва ме прясно

само от Витоша там в небесата.

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]