напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Шептежът на сухите листи


По здрач, из алеите глухи,

край голите дървье вървях.

Ветрецът шумтеше из тях –

трепереха листите сухи.

 

И слушах внимателно аз,

та смисъла тайни да сфана

на таз епопея от страст,

от трепети много набрана.

 

Що крийше, що думаше там

тоз шепот – тъга или радост?

Ил плач бе и сбогом на младост?

Ил песен, неведома нам?

 

Ил туй са въздишките страстни,

случайно в клонака остали,

на влюбени двойки, таз пролет

под тия дървета стояли?

 

София, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух